Зад кулисите на сблъсъка Славия-ЦСКА

"Белите“ и „армейците“ през годините имат множество интригуващи мачове, като с настоящия материал ще припомним за сериозното им съперничество в края на 70-те и началото на 80-те години. Бонусът ще бъде една куриозна история без аналог.

Суха мрежа за вратар по неволя

Разказваме следващия епизод през свидетелството на централния защитник Иван Илиев, дадено за книгата „Жужо, Чаво, гол, гол, гол! Тоталният футбол на „Славия“ (1971-1981)“ на Николай Кръстев. „В края на сезон 1978/79 г. има интересна история. В един от последните кръгове играем с ЦСКА. Няколко дни преди мача се прибирам у дома и виждам един от играчите на ЦСКА да ме чака отпред. Не му споменавам името, защото вече е покойник. Казва: „Ванка, пратиха ме от клуба. Нося хиляда лева. Да си ги разделите с момчетата и да ни дадете мача, за да станем шампиони.“ Първо взех парите, но веднага му ги върнах. Не можах да го направя, никога не съм го правил. На тренировката после говорихме, че ще играем за нас този мач. През сезона вече 2 пъти бяхме победили Левски, а с ЦСКА през есента завършихме наравно – 1:1. И вторият мач вървеше равен – 0:0. В 88-ата минута Гугала (б.а. Георги Гугалов) се сбута с Цоньо Василев за една топка, нещо се скараха и Гугала го центрира. Веднага го изгониха, а ние нямахме право на смени. Съдия бе Никола Дудин. Наложи се да облека вратарската фланелка и да застана на вратата. Ритнах топката в тъч. След минута-две мачът свърши, без да има удар към мен. И си казвам – ето, аз съм единственият вратар в света, на когото не са му вкарали гол. После Левски би ЦСКА в последния мач и си узакони титлата. Но преди това за равенството с ЦСКА получихме от Левски по 100 лева на играч. Някой донесе на „Овча купел“ парите и ни ги раздадоха“, свидетелства Илиев. Към неговите думи може да добавим факта, че двубоя е от 27-мия кръг, а „армейците“ правят нулево равенство и в следващия си мач със Спартак Плевен, което предопределя съдбата им.

Шампиони със загуба

На следващия сезон 1978-79 столичните грандове са в сериозна битка за титлата, като в крайна сметка играчите на Аспарух Никодимов успяват да се наложат. В последния кръг двата отбора се срещат в наглед протоколен мач, в който „армейците“ повеждат с попадение на Никола Христов. След почивката Илия Величков и Чавдар Цветков се разписват, с което донасят морално удовлетворение на „белите“ привърженици. И до ден днешен в слависткия лагер имат сериозни съмнения за начина, по който прекия им съперник е спечелил с 1:0 гостуването си на Ботев Враца, докато те биват спирани с всички позволени и непозволени средства в Плевен и Станке Димитров (днес Дупница). „Няма да забравя пътуването с националния отбор за мач във Финландия през 1980 г. От Славия бяхме повикани доста хора – аз, Жужо (Андрей Желязков б.а.), Ваньо Костов, Иван Илиев, Наско Александров... Пием кафе сутринта в хотела. И Кольо Миланов-Чопъра, началникът на футбола в ЦСКА, го каза директно. „Вие сте най-добрият отбор, но няма да станете шампиони. Ние няма къде да паднем. Този последния мач не го броим – там сигурно ще ни биете“. Това става няколко кръга преди края на първенството. По късно казах това по телевизията в най-гледаното предаване „Всяка неделя“ и добавих, че в България не може да станеш честно шампион по футбоил. Веднага ме извика президентът на федерацията Крум Василчев и ме наказаха със сериозна глоба“, спомня си Чавдар Цветков.

„Бели“ в „червени“ фланелки

През 2002 г. ЦСКА побеждава Славия с 3:0 във финала на приятелския турнир Купа „Амор“. Куриозът се случва на полуфинала, където „белите“ побеждават гръцкия Аполон Каламария с 3:2. Поради сходните фланелки на двата отбора (Славия взимат резервния си черен екип), домакините от стадион „Българска армия“ осигуряват на българския тим екипировката на „армейците“ от предния сезон. Поради това играчи като Благой Георгиев и Асен Николов, които никога не са играли в ЦСКА, могат да се похвалят, че са участвали в състезателен двубой с червения екип.

Всички коефициенти за българското първенство може да откриете тук.

Автор: Тео Борисов