Записки по българо-турските футболни борби

Колкото и странно да изглежда това е първият път, в който се изправяме срещу южната ни съседка в квалификации за световно или европейско първенство. Този факт в никакъв случай не означава, че досегашните ни мачове са били лишени от залог или интрига, като за да се убедим в това ще надникнем в историята на представителния ни тим.

Първият ни гол идва край Босфора

В началото на 1925 г. антагонизмът между футболните ни центрове София и Варна е толкова голям, че ръководният спортен орган БНСФ взима решение за сформирането на два национални отбора – един от столичани, който ще гостува на Турция и друг от варненци за домакинството на Румъния. Макар софийския отбор да фигурира в пресата като „Б“ тим, той по същество не е такъв и селекционера Вилхелм Щейскал може да избира между най-добрите играчи на Славия и Левски. Мачът на 10 април на стадион „Таксим“ се играе при лоши метеорологични условия – дъжд и сняг, които максимално затрудняват задачата на двата тима. Домакините, които в болшинството си са съставени от играчите на Галатасарай печелят с 2:1, но относно движението на самия резултат имаме разминаване в източниците. Пратеникът на „Спорт“ обаче подчертава в своята телеграма, че съдийството на англичанина Алън е било много пристрастно в полза на съперника. Важният момент за историята на българския футбол е факта, че за пръв път представителния ни отбор бележи гол, който е дело на Никола Мутафчиев – Колишчето. И докато за автора на първия гол в историята на унгарския национален отбор Гашпар Борбаш има написана цяла книга, то за нападателя на Левски и неговия брат Димитър се знае прекалено малко. Именно последния при завръщането на тима в София е подложен на публично мъмрене от БНСФ заради „нередовност и нехайство“. Гено Матеев пък става първият ни национал с дисциплинарно наказание, след като е лишен от състезателни права за 6 месеца заради „самоволна отлъчка от тима при заминаването му за Цариград“.

Триумф с Купата на БОК

През 1931 г. София е домакин на общобалканските спортни игри, в чиято програма е включена и футболна надпревара за Купата на БОК. Наши съперници са Турция и Югославия, като откриващия мач е с южните съседи на 27 септември на игрище „Юнак“. Националите тогава са под ръководството на немския специалист Ото Файст, който оправдава месечната си заплата от 10 000 лв и успява да изгради боеспособен отбор. Доказателството е налице – Турция е разбита с 5:1 след 2 попадения на Асен Панчев и по една на Михаил Лозанов, Велчо Стоянов и Асен Пешев. Почетният гол за съперника отбелязва Хакъ Йетен, а освен това опонентите пропускат и дузпа. Впоследствие турците побеждават Югославия с 2:0 и така равенството 2:2 е достатъчно за националите ни, за да спечелят надпреварата.

На върха на Балканите с „Шуми Марица“

Спечелването на Балканската купа по футбол през 1932 г. е изключително значимо събитие за тогавашната ни спортна общественост и неслучайно посрещането на героите от Белград е съпоставимо с това на националите след САЩ’94 и това на волейболистите след второто място в света. В турнира обаче участие не взима Турция, поради което срещата между двата отбора на 4 ноември 1932 г. се явява последна стъпка пред това тимът ни заслужено да бъде определен за властелин на полуострова. На почивката съперникът води с попадение на Ешреф Билгич, а в 52-ата минута загубата изглежда предопределена след гола на Селахатин Алмай. Играчите на Павел Грозданов обаче показват характер и обръщат резултата от 0:2 до 3:2 след голове на Никола Стайков, Асен Пешев и Любомир Ангелов. Според популярната история след втория гол нападателят Михаил Лозанов – Танка запява тогавашния национален химн „Шуми Марица“, за да вдъхнови съотборниците си и този епизод става причина за крайния резултат. Години по-късно достигналия до капитанската лента на Байерн играч уточнява, че не си спомня нищо такова, а вместо това е подвикнал на съотборници си „Хайде, стягайте се! На тия ли ще се дадем?“ 2 дни по-късно двата отбора е срещат отново, този пък като селекции на Истанбул и София и резултатът отново е 3:2, но този път за противника.

Трагедията на „Али Сами Йен“

Първата среща между България и Турция след Втората световна война се играе през 1958 г., което е обяснимо предвид тогавашните геополитически реалности. Все пак в началото на следващото десетилетие нещата се нормализират до степен в която националния ни тим е поканен за приятелска среща на 20 декември 1964 г., която ще бъде официално откриване на „Али Сами Йен“. На терена нещата приключват при миролюбиво нулево равенство, но на трибуните се разиграва истинска трагедия - на една от трибуните става пожар, в резултат на което загива един и са ранени 84 души.

В битка за надмощие на полуострова

Въпреки че с течение на годините футболният календар става все по-богат, през 1973 г. е взето решение за възстановяване на Балканската купа, в която участие взимат България и Турция. Двата отбора се срещат на полуфинал на 18 април, а двубоя се превръща в истински кошмар за тима на Йончо Арсов. На почивката нещата изглеждат сравнително прилични, след като Мехмет Огуз открива в 5-ата минута, а Павел Панов изравнява в 39-ата минута. След нея обаче в българската врата се изсипва порой от попадения, като с хеттрик се отчита нападателя на Фенербахче Джемил Туран, а едно попадение добавя колегата му от Галатасарай Метин Курт. Все пак още едно попадение на Миланов ни оставя в игра за реванша, който ще се играе година по-късно. Под дъжда на стадион „Васил Левски“ българите този път не са склонни да правят компромиси и разбиват съперника си с 5:1. Контузиите на основни играчи като Иван Зафиров, Иван Стоянов и Стефан Аладжов не повлияват по никакъв начин на крайния резултат. Още в 12-ата минута Христо Бонев дава тон, откривайки резултата след отлично изпълнен фаул. Отразяващият мача за „Народен спорт“ Спас Тодоров колоритно описва един епизод в 30-ата минута, когато Начко Михайлов отправя страшен удар по топката, „която така „запарва“ гърба на нечий турски защитник, че би могла да излекува болно лумбаго“. След паузата действията отново се развиват основно пред вратата на гостите и в 48-ата минута Никос Ковис си отбелязва автогол. След попадението на Добромир Жечев в 67-ата минута предпоставките за обрат са налице, но Джемил Туран намалява в 68-ата минута от положение, за което домакините имат претенции за засада. Селекционерът Христо Младенов обаче пуска в игра Павел Панов и Божидар Григоров и именно техни голове в 76-ата и 79-ата минута носят крайния успех с 5:1. В крайна сметка отиваме на финал, където побеждаваме Румъния след общ резултат 3:3 и повече вкарани голове на чужд терен. Форматът на следващия турнир е променен в две групи, като за българите началото е в Истанбул. С голове на Али Кемал Денизджи и Джемил Туран новия селекционер на домакините Метин Тюрел прави отличен дебют начело на своята родина. Както и предишния път, и тук взимаме реванш в София, въпреки че съперника повежда с попадение на Седат Йоздет. Андрей Желязков, Спас Джевизов и Атанас Александров от дузпа бележат попаденията, а българите са критикувани за слабото си представяне като се изтъкват двете греди в актива на съперника.

Автор: Тео Борисов

Всички коефициенти за срещата България-Турция и останалите световни квалификации в зона „Европа“ може да откриете ТУК.